Подготовка на детето за училище – полезни съвети 

Баща и шестгодишния  син обичат да бъдат сред природата. Бащата, както говори той, учи детето да разбира логиката на природата и затова се старае да възпита интерес  в него към явленията на обкръжението, да го озадачи с „трудни“ въпроси.

Бащата предлага на Иво да поиграят на игра „ Кой пръв ще забележи?“ или „ Кой пръв ще чуе?“

Условията на играта са: да видиш нещо, което другия не е забелязал, не е чул, не е уловил. По този начин той насърчава сина си да разгледа околността, да потърси интересното, занимателното, удивителното.

Ето една мравка с товара си: тя е много малка, а товара много голям. Оказва се, че на всяка стъпка има нова находка.

-          Какви дървета знаеш ти? Покажи ги и ги назови по име – предлага бащата, след като вижда, че находките почти са изчерпани.

След градския шум гората изглежда толкова тиха. Но така ли е наистина? Бащата предлага на детето да „послуша тишината“, цвърченето на птиците, чупенето на сухите пръчки, падането на листата, лекия вятър……Направено е още е дно откритие – „тишината“ на гората е пълна със звуци.

По време на отдиха на поляната бащата и детето слушат пеенето на птиците, жуженето на пчелите, а колко много аромати на треви!

Бащата задава озадачаващи въпроси, които насърчават детето да мисли, да съпоставя, да прави изводи:  на къде „гледа“ слънчогледа? Защо лястовоците при хубаво време летят високо, а при мрачно ниско, над самата земя? Ако детето се затруднява с отговорите, бащата предлага да наблюдава, за да запомни и отговори.

Коментар на психолога:

Любознателността и любопитството са вечни и неизкореними качества на човека. Където няма любознателност, няма и училище. Мисленето започва тогава, когато в  ученика се появява потребността да отговори на въпрос. Да предизвикаш тази потребност, това означава да поставиш цел на умствения труд.

Особено място в уственото възпитание заема запознаване на децата с природата. В процеса на систематичните наблюдения в тях се развива наблюдателност, формират се устойчиви познавателни интереси.

ЧАСТ 2

www.drebcho.bg/stories/ 

www.minedu.government.bg   - Сайт на министерство на образованието

Общи съвети:

1. Не се скъпете на похвали.

2. Хвалете детето, критикувайте изпълнението.

3. Даже в морето от неуспехи може да се намери островче на успеха и да се закрепите за него.

4. Поставяйте пред детето само конкретни цели.

5. Не поставяйте няколко задачи едновременно.

6. Формулата «отново ти не…» - е най-сигурният път към израстване на неудачника.

7. На децата не бива да се натрапват възгледи, мнения на родителите по дадените за изпълнение задачи. Родителите могат заедно с детето си да обсъждат варианти на действие, да помагат в подбора на определени средства за достигане на целите.

10. Детето расте и се възпитава в общуване с хората, които го разбират и уважават, обичат го и дружат с него.

11. След всяка контролно-оценъчна работа в спокойна и предразполагаща обстановка поговорете с детето как да му помогнете, за да постигне още по-голям успех, така че изискванията на учителите да бъдат изпълнени.

12. Не бива да се предявяват към детето такива изисквания, каквито то не може да изпълни.

13. Необходимо е вкъщи да се създават условия, в които детето да чувства, че учението е социално значимо дело, чийто резултат от неговите познавателни старания извиква поощрителен отклик в семейството.

14. Добре е да се показват на роднини и близки писмените работи на детето, с които се гордеете.

15. Нека детето да чува коментарите на възрастните, разкажете му за отзивите, които са дали вашите познати за неговите писмени работи.

16. Детето трябва да бъде уверено, че родителите му се гордеят с него.

17. Необходимо е да се проявява постоянен интерес към делата на детето, да се разграничават грижите, успехите и неудачите.

18. Обръщайте се към детето като към възрастен човек, като пълноправен участник в семейния живот.

19. Учебните постижения на детето трябва да се възприемат като принос на детето в живота на семейството.

Ролята на родителите при изпълнението на домашните работи

1. Помощта от възрастните трябва да се изразява само в създаването на външни условия за работа: организация на работното място и планиране изпълнението на задачи;

2. Изключва се намесата на родителите в подготовката на домашните задачи по отношение на съдържанието.

3. Всяка задача, изпълнена от детето, трябва да бъде проверена и оценена. Резултати няма, ако процесът на работа не е оценен. Детето трябва да знае, че се е справило, а това, което не умее да прави все още, за него е нужно да поработи.

4. Домашните могат да служат като средство за поддържане на познавателния интерес. Такива задания имат творчески характер. Те не са задължителни и детето избира само онези от тях, които го привличат. При изпълнението на задачите взимат участие и възрастните. По правило такива работи се оформят по определен начин и се подписват и от детето, и от родителите му.

5. В работата непременно се отбелязва кой е помагал на детето и тя се приема като резултат от сътрудничеството на детето с този член от семейството.

6. Домашните работи могат да играят ролята на своеобразна рефлексия, когато детето разказва на родителите си как се е представило в училище. Задачата на възрастните е да го изслушат внимателно, да проявяват интерес и разбиране към неговия разказ, да задават въпроси.

7. Детето привиква старателно да подготвя домашната си работа и когато то се справи успешно, без помощта на възрастния, това му носи удовлетворение и увереност в собствените сили.

Детето ще израсте като неудачник и невротик, ако използвате изрази като:

1. „Излез”, „ не ми пречи”, „зает(а) съм”.

2. Силните хора не плачат;

3. Ти винаги правиш всичко не както трябва.

4. Ти си лош и аз такъв не те обичам;

5. Ти всичко правиш по-лошо от другите;

6. По-добре да не те бях раждала;

7. Колко много сме ти дали, а ти…

8. Ако ти така почнеш да се държиш, с теб никой няма да дружи (няма да те обича, няма да се ожени за теб и т. н.)

9. Неправилно! Това трябва да се направи по друг начин!

10. Колко пъти съм ти казвала, но ти всичко правиш наопаки!

11. Не вярвай на никого – всички лъжат!

12. Бог ще те накаже!

Детето ще израсте щастливо и успешно, ако му казвате:

1. Сега ми е нужна помощта ти - или - докато с теб заедно направим това, разкажи ми какво се е случило.

2. Поплачи си – ще ти олекне!

3. Ти си такъв умник, юнак, също като баща си (или майка си)!

4. Аз те обичам, ти си добър и умен, но сега съм огорчен от твоето поведение и се чувствам зле.

5. Днес си се справил по-добре от вчера, защото си се постарал!

6. Ние те чакахме да си дойдеш! Какво щастие е, че те има! Какво бихме правили без теб!

7. Ние те обичаме, разбираме и се надяваме на теб!

8. Интересно ни е да чуем мнението ти.

9. Както ти се отнасяш към хората, така и те ще се отнасят към теб. Ако ти ги обичаш и разбираш и те ще ти отвърнат със същото.

10. Хайде да видим как това може да стане по-добре! Да опитаме още веднъж!

11. Избирай приятелите си сам и помни, че всичко в живота ти зависи от теб!

12. Бог те обича!

Превод от руски: queen_blunder, Блог "Образование"

ДЕЦАТА СЕ УЧАТ ОТ СВОЯ ЖИВОТ

Дорис Ло Нолти

Ако детето живее в дух на критичност,

то се учи да обвинява.

Ако детето живее във враждебност,

то се учи да воюва.

Ако детето живее, заобиколено от присмех,

то става боязливо.

Ако детето живее в срам,

то се учи да чувства вина.

Ако детето живее в търпимост,

то се учи на търпение.

Ако детето живее в насърчение,

то се учи на доверие.

Ако детето живее с похвали,

то се учи на признателност.

Ако детето живее в честност,

то се учи на справедливост.

Ако детето живее в сигурност,

то се научава да вярва.

Ако детето живее с одобрение,

то се научава да харесва себе си.

Ако детето живее в добронамереност и приятелство,

то се научава да открива любов в света.”

ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА ПЪРВОКЛАСНИКА

Адаптацията към училището е процес на приспособяване на детето към качествено променени условия на живот и дейност. Да стане ученик за малкия човек означава да докаже своята самостоятелност и да придобие увереност в собствените си сили.

Една от причините, поради която детето не показва своите реални способности, е ниската самооценка, т.е. недостатъчното чувство за лична ценност (себеуважение, себевъзприемане).

Особено важно за приспособяването на малкия човек към новите условия е умението да общува със своите връстници, да усвои способността да се представя пред останалите като изтъква добрите си страни.

Важни моменти от адаптацията на първокласниците:

-Да получат одобрение и доказателство за собствената си значимост, като оценяват и останалите по техните достойнства.

-Да контактуват с другите.Да търсят тяхната компания.Да се включват в игрите като зачитат участието на останалите.

-Да подбират приятели.

-Да развиват умението си да се концентрират върху задачата,като се подтикват да участват активно в игрите за внимание.

Как да помогнем на детето да преодолее стреса от промяната,да се адаптира по-безболезнено и по-пълноценно в училищния живот, да разгърне максимално своя потенциал? Най-ефективният начин за въздействие в тази възраст е играта. Чрез нея детето не само получава знания за света, който го заобикаля, но и усвоява умения, необходими му за справяне в различни ситуации. Ако се осъзнае достатъчно силата на играта, нейната способност да възпитава, да подпомага и възрастния и детето в разрешаването на проблеми, то биха се постигнали много добри резултати както в обучението, така и във възпитанието на малкия човек. Възрастните биха могли да подбират подходящи игри, развиващи вниманието, паметта, наблюдателността, увереността, общителността.

Помогнете на детето си играейки да се забавлява , учи и възпитава. Ако ви е трудно да се справите сами, потърсете специализирана помощ на педагози, психолози, игрови терапевти.

10 грешки

Всички родители възпитават децата си според своите умения и разбирания за живота. Рядко се замислят защо в определени ситуации постъпват така, а не иначе. Но в живота на всяка майка съществуват моменти, когато поведението на любимото дете отива в задънена улица.

А може би самите възрастни, използвайки радикални методи на възпитание, правят неща, заради които после се срамуват. Не сте сами в грешките си, всички родители от време на време грешат. Но винаги е по-добре да се учим от чуждите грешки, нали?

Image

10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Грешка първа

Обещанието “Повече няма да те обичам”

“Ако не си такъв, какъвто аз искам, няма да те обичам повече”

Мнение на родителите

Защо децата така често спорят по повод на всяка наша молба? Може би ни правят напук. Какво да правим? Да призоваваме към здрав разум? Но, те просто не слушат какво им говорят възрастните. Да заплашваме? Това още повече не действа. В такива случаи много родители използват своеобразен коз: “Сега мама няма да те обича повече”. Често много от нас произнасят тази фраза.

Мнение на психолозите

Обещанието повече да не обичате своето дете е едно от най-силните средства на възпитание. Обаче тази заплаха като правило не се осъществява. А децата прекрасно чувстват фалша. Веднъж излъгали, можете за дълго да загубите доверието на детето. То ще ви възприема като лъжец.

По-добре е да кажете: “Аз пак те обичам, но не одобрявам поведението ти”.

Грешка втора

Безразличието

“Прави каквото искаш, все ми е едно”

Мнение на родителите

Защо да се напрягам? Да споря, да търся аргументи, да доказвам нещо на детето, да нервнича? Детето е длъжно да се научи само да решава своите проблеми. И изобщо детето трябва да се готви за живота като възрастен, колкото се може по-бързо да стане самостоятелно, а нас да остави на мира.

Мнение на психолозите

Никога не трябва да показвате на детето, че ви е все едно с какво се занимава. Дори и най-леко да почувства вашето безразличие, веднага започва да проверява доколко то е “истинско”. И най-често, проверката се свежда до извършване на лоши постъпки. Детето чака ще последва ли критика след постъпката или не. Получава се затворен кръг. Затова вместо да показвате безразличие, постарайте се да установите с детето дружески отношения, дори и когато поведението му никак не ви харесва.

Може да кажете, например така: “Да знаеш, че по този въпрос изобщо не съм съгласен с теб. Но искам да ти помогна, защото те обичам. Във всеки момент, когато имаш нужда можеш да поискаш съвет”.

Грешка трета

Прекалено много строгост

“Ти трябва да правиш това, което ти казвам, защото тук аз командвам”

Мнение на родителите

Децата трябва да слушат възрастните безпрекословно – това е най-важният принцип на възпитанието. Не се допускат дискусии. Не е важно на колко е детето – 6 или 16. Не децата не трябва да се отстъпва, иначе ти се качват на главата.

Мнение на психолозите

Децата обезателно трябва да разбират защо правят това или онова. Прекалено строгото възпитание, основано на принципи, които не винаги са разбираеми за детето, напомнят дресировка. Детето може безпрекословно да изпълнява всичко, когато вие сте наоколо и да “плюе” на всички забрани, когато вас ви няма. Убеждението е по-добро от строгостта. В случай на необходимост може да кажете така: “Сега ще направиш така, както казвам, а довечера спокойно ще обсъдим – защо”

Грешка четвърта

Детето трябва да се глези

“Ще направя това сама. Не е по силите на моето детенце”

Мнение на родителите

Готови сме да направим всичко за нашия малчуган, та нали децата трябва да получават най-доброто. Детството е толкова кратко, че трябва да бъде прекрасно. Нравоучения, неудачи, неудовлетвореност – в нашите ръце е да избавим малчугана от всички трудности и неприятности. Така е прието, да предугаждаме и изпълняваме всяко желание на детето.

Мнение на психолозите

На разглезените деца е много по-трудно в живота. Не трябва да се държи единственото чедо под похлупака на родителската любов, защото в бъдеще това може да доведе до множество проблеми. Повярвайте, когато родителите махат всяко камъче от пътя на детето, то не се чувства щастливо. По-скоро обратното, то се чувства съвършено безпомощно и самотно. “Опитай да се справиш сам, а ако не се получи с удоволствие ще ти помогна” – ето един от вариантите на мъдро отношение към дъщерята или сина.

Грешка пета

Натрапената роля

“Моето дете – моят най-добър приятел”

Мнение на родителите

Детето е най-важното в нашия живот, то е толкова съобразително, с него може да се говори за всичко. То ни разбира така, сякаш е истински възрастен.

Мнение на психолозите

Децата са готови да направят всичко, което се харесва на техните родители, та нали мама и татко са най-важните хора на света. Малчуганите дори са готови да се нагърбят със сложния свят от проблеми на възрастните, вместо да обсъждат своите интереси с връстниците си. Но така техните собствени проблеми остават нерешени.

Грешка шеста

Парите

“Повече пари – по-добро възпитание”

Мнение на родителите

Ние сме толкова притеснени с парите, че не можем да си позволим да се позабавляваме с детето. Постоянно всичко трябва да му отказваме, то доизносва стари вещи и пр. С две думи ако имахме повече пари бихме били по-добри родители.

Мнение на психолозите

Любовта не се купува с пари – звучи доста банално, но е истина. Често в семейства с невисоки доходи възрастните правят така, че детето да не е лишено от нищо. Но не трябва да чувствате угризение на съвестта за това, че не можете да изпълнявате всичките му желания. В крайна сметка любовта, ласките, съвместните игри и времето прекарано заедно с детето са много по-важни от съдържанието на портфейла ви. И накрая, съвсем не парите правят детето щастливо, а съзнанието за това колко е значимо то за вас.

Грешка седма

Наполеоновски планове

“Моето дете ще се занимава с музика (тенис, живопис), няма да му позволя да пропусне своя шанс”

Мнение на родителите

Много възрастни са мечтали в детството си да се занимават с балет, да свирят на пиано или да играят тенис, но не са имали тази възможност. И сега главната цел на мама и татко е да дадат на детето най-доброто образование. Не е важно на детето да му харесва много, ще дойде време и то ще оцени старанието на възрастните.

Мнение на психолозите

За съжаление децата не винаги оценяват усилията на родителите. И често блестящото бъдеще, нарисувано от възрастния във въображението му се разбива в пълното нежелание на детето да се занимава, например, с музика. Докато детето е малко слуша възрастните, но след това... Желаейки да се откъсне от клетката на родителската любов започва да изразява протест с достъпни за него способи. Това може да бъде и прием на наркотици или просто увлечение по тежкия рок в нощните часове. Затова денят на детето трябва да се запълва с полезни занимания като не забравяте да оставяте и малко време за негови лични дела.

Грешка осма

Твърде малко ласки

“Целувките и прочие нежности не са важни за детето”

Мнение на родителите

Да прегърнем малката сестричка? Каква глупост! Да целунем мама? Да се погушкаме с татко? За това няма време. Много възрастни смятат, че ласките в детска възраст могат да доведат в бъдеще проблеми със сексуалната ориентация. Накратко – никакви прегръдки и целувки – има по-важни и сериозни неща.

Мнение на психолозите

Децата на всяка възраст се стремят към ласка. Тя им помага да се почувстват обичани и им придава увереност в собствените сили. Но помнете, желанието за ласка трябва в болшинството от случаите да идва от самото дете. Не натрапвайте на детето своята любов – това може да го отблъсне.

Грешка девета

Вашето настроение

“Може или не? Това зависи от настроението”

Мнение на родителите

Неприятности в работа, лоши отношения в семейството, колко често възрастните “изпускат парата” върху децата. Мнозина са уверени, че в това няма нищо страшно. Достатъчно е след това да купим на малчугана отдавна обещана играчка и всичко ще бъде наред.

Мнение на психолозите

Родителите трябва да показват на детето, че ги радват неговите добри постъпки и че ги разстройват лошите. Това създава у детето съзнание за непоколебимост в жизнените ценности. Когато възрастните, в услуга на своя егоизъм и настроение днес разрешават нещо, а утре го забраняват, детето може да разбере само едно: все едно е какво правя, важно е настроението на мама. Ако чувствате, че не можете да се превъзпитате, по-добре предварително да се договорите с детето “Когато съм в добро настроение, не значи, че всичко ще ти е позволено. А ако съм в лошо – постарай се да бъдеш снизходителен към мен”

Грешка десета

Твърде малко време за възпитание на детето

“За съжаление съвсем нямам време за теб”

Мнение на родителите

Много възрастни са доста заети в работата, но се стараят всяка свободна минута да прекарват с децата – водят ги на градина и на училище, готвят им, перат, купуват всичко, което им е нужно. Децата трябва сами да разбират, че родителите просто нямат време да поиграят с тях или да им почетат.

Мнение на психолозите

Възрастните често забравят простата истина – ако сте родили дете, трябва и да намирате време за него. Дете, което непрекъснато слуша, че възрастните нямат време за него ще търси сродна душа сред чуждите хора. Дори ако денят ви е разпределен по минути намерете вечерта половин час (в този въпрос е важно качеството, а не количеството), стойте до леглото на детето, поговорете си с него, разкажете му приказка или му прочетете книжка. Това е толкова необходимо.

източник: www.amber-bg

Как да бъдем по-добри родители

Всеки родител изпитва тревога и трудност как да се грижи за възпитанието и развитието на детето си. В повечето случай родителите се запитват дали постъпват правилно в различните ситуации, пред които се сблъскват в ежедневието.

Разбира се, всеки има свое собствено мнение как да възпитава децата си. Дали твърде малкото наказания означават, че децата са се измъкнали от контрола ни? Дали налагането на прекалено сурова дисциплина няма да ги настрои срещу нас?

Тук ВИ представяме позитивни начини за насърчаване на децата да се държат добре. Позитивният подход се състои в това да хвалите детето и да го насърчавате да се държи добре. Позитивният подход не включва биене на детето. Някои родители се страхуват, че ако не бият децата си, ще загубят контрол върху тях, но всъщност се случва обратното. Колкото по-често показваме на децата си любов и уважение, толкова по-силно те ще искат да изпълнят нашите очаквания.

Image

Давайте на децата си пример на добро поведение

Децата се учат като подражават на другите. Те ще копират и вашите постъпки.

Променяйте околната среда, а не децата

По-добре е да държите ценни, опасни и чупливи предмети извън досега на детето, отколкото да го наказвате за неговото естествено любопитство.

Изказваите своите желания позитивно

Казвайте на децата какво да правят, а не само какво не трябва да правят.

Хвалете и окуражавайте детето си

Насърчавайте детето когато виждате, че полага усилия да се държи добре. Хвалете го за доброто му поведение и се стремете да отстраните неправилното. Колкото повече натяквате на детето, толкова по-малко ще ви слуша. Помислете как то би прозвучало на някой възрастен. Извинете се, ако сте постъпили неправилно.

Ограниченията са полезно нещо дори и в най-любящото семяйство

Да бъдеш родител означава и да очертаваш граници. Не забравяйте, че е нормално детето да изпробва тези граници. Това не е непослушание, а част от процеса на учене. Децата се чувстват по-сигурни, ако вие спазвате границите, които сами сте очертали, при положение, че са разумни, дори и да се оплакват от тях от време на време.

Изслушвайте внимателно детето си

Интересувайте се какво прави и какво чувства вашето дете. Успокйте го, че силните чувства са в реда на нещата, стига да са изразени по-подходящ начин. Колкото по-често правите това, толкова по-рядко ще ви се налага да стигате до наказания.

Иберете възпитание без бой и крещене

Понякога може да ви се струва, че боят е ефикасен и да се увлечете да удряте по-силно детето, за да постигнете същия резултат. Да крещите на децата или непрекъснато да ги критикувате също може да бъде вредно и може да доведе до трайни емоционални затруднения. Такива показания няма да помогнат на детето да развие чуство на самоконтрол и уважение към другите.

Поставяйте изпълними изисквания

Не забравяйте да се запитате дали вашите изисквания отговарят на възрастта и състоянието на детето. Бъдете търпеливи, ако детето е още много малко, или ако е болно или изморено.

Замислете се... Тези факти могат да ви учудят...

Понякога непослушанието и недисциплинираността са показатели за здравето на детето. Децата по природа са любопитни и изпълнени с ентусиазъм. Това е причината понякога поведението им да е такова, че на родителите им се струват непослушни, но не би било много чудно, ако детето не пробва нови неща или пък не прави грешки. Това не означава, че на децата трябва да им се позволява всичко. Трябва да знаят правилата задължителни във вашето семейство и да се научат да сътрудничат с другите. За да помогнете на децата да развият самоконтрола у себе си се изисква време и търпение.

Всяко дете има най-голяма нужда от обич

Обичта е най-важният елемент на позитивното възпитание. Колкото по-често показвате на детето своята обич като го прегръщате, целувате и му казвате "обичам те", толкова по-силно детето ще иска да докаже, че я е заслужило. Вашата обич помага на детето да бъде уверено в себе си и да има самочувствие.

Установете програма за деня

Малките деца ще се чувстват по-сигурни и по-лесно ще се избегне конфликт, ако имат ясна програма за деня. Те са по-доволни, когато имат въведени постоянни часове за яденето, сън или свободно време.

Децата често не разбират защо ги наказват

Изследванията показват, че правилата на възрастните са често много неясни за децата. Те не винаги разбират какво лошо са направили, особено след като са им ударили плесница, тъй като са сърдити и притеснени, за да мислят спокойно.

Да виждате света през погледа на детето

Трябва да си представите какво чувства детето. Спомнете си как сте се чувствали когато сте били дете, и колко неразбираем ви се е струвал светът на възрастните, когато са се отнасяли с вас несправедливо.

Давайки на децата възможност да правят избор им помагате да се държат по-добре

Не се карайте на децата за незначителни неща. Позволявайте им да правят собствен избор - сами да решават какво ще облекат или какво ще ядат, за да не се чустват засегнати от това, че ги контролирате непрекъснато. Такъв подход помага да се избегне раздразнение или неприятно поведение от страна на децата.

Децата имат право на позитивни възпитателни мерки

България е задължена да спазва Конвенцията на ООН за Правата на детето. Тя гласи, че децата имат права, а едно от тях е правото на защита от всякакви форми на физическо и психическо насилие и преднамерено унижение.

Уважавайте детето си така, както бихте уважавали един възрастен

Позволявайте на детето да участава във вземането на решения, особено в такива, които пряко го засягат. Изслушвайте внимателно неговото мнение. Ако ви се прииска да му кажете нещо оскърбително, помислете как то би прозвучало на някой възрастен. Извинете се, ако сте постъпили неправилно.